БЪЛГАРСКА МЕДИЦИНСКА ХОМЕОПАТИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ

Дозиране на хомеопатичните лекарства

Дозата на хомеопатичните лекарства не се променя в зависимост от телесната маса или повърхност на болния, неговата възраст, пол или функция на черния дроб и бъбреците. При тях не се наблюдават познатите във фармакологията на конвенционалните лекарства фармакокинетични и фармакодинамични промени. Причина за тези особености е безкрайно малката доза на активното вещество, която не може да бъде измерена с наличните към момента инструментални физико-химически методи.

Емпирично в практиката са установени няколко правила:

Ниско разреждане (ниска степен на динамизация) - 5СН се предпочита когато хомеопатичното лекарство е показано при локални симптоми.

Средно разреждане (средна степен на динамизация) – 9СН се предпочита когато хомеопатичното лекарство е показано при функционални и/или общи симптоми

Високо разреждане (висока степен на динамизация) – 15СН – 30СН се предпочита когато хомеопатичното лекарство е показано при симптоми, съответстващи на чувствителния тип на пациента или на хроничния реактивен тип.

Дозата при хомеопатичното лечение е честотата на прием на съответното разреждане. Там, където се цели бързо повлияване на оплакванията на пациента обикновено се прилагат чести приеми (напр. температура, бъбречна колика, остра алергична реакция и др.) При хронично лечение, т.е. лечение на „чувствителния тип“ и „хроничния реактивен тип“ на пациента, хомеопатичното лекарство се прилага веднъж седмично, веднъж месечно или още по-рядко.

За практиката е важен следният парадокс – с нарастване на разреждането (степента на динамизация) нараства силата на лекарственото въздействие независимо от това, че намалява химическата концентрация на наличното в майчината тинктура активно вещество. Този парадокс дълго време е бил сериозна пречка в разбирането и приемането на хомеопатичното лечение, тъй като се знае, че след преминаване на числото на Авогадро (разреждане 12СН) не може да се докаже наличие на остатък от първоначалната майчина тинктура. Днес по въпроса за физическата същност на безкрайно малките разреждания в хомеопатията има проучвания на проф. Луи Рей, на проф. Люк Монтание и много други автори, които доказват наличието на устойчиви електромагнитни промени в разтворителя, които имитират и дори амплифицират (увеличават) молекулните модели на съдържащите се в майчината тинктура активни вещества.

В опита на Луи Рей свръхвисоки разреждания на литиев хлорид и натриев хлорид (10−30g.cm-3) се облъчват с гама лъчи в доза от 10 Gy при температура съвсем малко по-висока от абсолютната нула (77K), след което постепенно се затоплят до стайна температура.[1] Въпреки, че разтворът е разреден над числото на Авогадро и химически съдържа само вода, излъчената при термолуминисценцията енергия (светлина) е специфична за оригиналните соли, разтворени във водата, а не за обикновена дестилирана вода.

 

[1] Термално стимулираната луминисценция представлява излъчване на светлина при загряване на предварително охладени почти до абсолютната нула и облъчени с гама-лъчи или други видове енергия вещества. (Б.а.)