Клинични изследвания в областта на хомеопатията – експериментални проучвания

Автор: |  

По материали на Europеan Comitee for Homeopathy

През последните няколко десетилетия  във водещи медицински списания са  проведени и публикувани сериозни, отговарящи на най-високите научни стандарти изследователски проекти в областта на хомеопатията.

В много контролирани проучвания хомеопатичното лечение е доказало своята ефективност. Някои от тях ще бъдат цитирани по-долу.

В престижни научни списания досега са публикувани общо 142 рандомизирани контролирани проучва-ния в хомеопатията.

Положителни резултати са отче-тени в 63 (44% от общия брой), а отрицателни – в 11 (8%), докато 68 (48%) посочват противоречиви (нитоположителни, нито отрицателни) резултати.  Последните се обясняват с различния дизайн на проучванията и малкия обем на някои от тях.

Категорично позитивни са резултатите от рандомизирани контролирани проучвания в някои медицински области, като сенна хрема, фибромиалгия, синузити и вертиго.

В пет от проучванията се достига до извода, че хомеопатичното лечение има ефект, по-голям от плацебо.

Фактът, че тези мета-анализи дават позитивни доказателства за хомеопатията е забележителен, защото са обединени много разнородни описателни проучвания, синхронизирани по продължителност, брой на участниците, вид на лечението и критерии за отчитане на резултатите.

 

Систематичен преглед и мета-анализи на достъпната хомеопатична литература.

 

Първият систематичен преглед на хомеопатичниизследвания е публикуван в British Medical Journal през 1991 г.

От 105 проучвания 81 показват позитивнирезултати, в това число и рандомизирани контролирани проучвания , получили висока оценка на рандоми-зация, блиндиране, размер на извадката и други мето-дологични критерии.  

Авторите, в това число и ортодоксални епидемиолози, правят следния извод:

“Броят на положителните доказателства е изненада за нас.  Базирайки се на доказателствата, ние приемаме хом-опатията като ефикасен лечебен метод, макар механизмът на действие все още да е хипотетичен.” 

а също и

“Тези доказателства вероятно ще бъдат достатъчни заналагането на хомеопатията като регулярно лечениена някои заболявания”. 

През 1996 г. Европейската комисия за изследванена хомеопатичните лекарства публикува изследванена Cusherat, базирано на 184 контролирани клиничнипроучвания.

 Избрани са висококачествени рандоми-зирани, плацебо-контролирани проучвания, включва-щи 2001 пациенти.  Авторът Boissel използва техника на интерпретиране на проучванията чрез съчетаванена р-стойностите им, за да отговори на въпроса “Имали ефект хомеопатията?”.

Заключението е, че този лечебен метод е по-ефективен от плацебо, макар и силата на тези доказателства да е по-малка, поради по-ниското методологично качество на проучванията.

Впоследствие към мета-анализа са включени още две нови проучвания и бройката от 2579 пациенти потвърждава, че хомеопатичното лечение е различноот плацебо (при р<0,001).

Мета-анализ, публикуван през 1997 г. в Lancet,включва 186 плацебо-контролирани проучвания захомеопатия, от които могат да бъдат извадени 89.

Общото средно съотношение на коефициенти за тях е2,45 (95% интервал на доверие 2,05-2,93) в полза на хомеопатията, което означава, че ефектът от метода е2-3 пъти по-голям, отколкото плацебо.  Дори и при“най-лошия сценарий”, в който са анализирани само висококачествените изследвания, този коефициент е1,97 и отново е статистически значим.  В заключение е направен изводът, че ефектите на хомеопатията са по-добри  в сравнение с плацебо дори  когато резултатите не са съпоставими с хипотезата.

Авторите обръщат внимание и на факта, че тези заключения са сравними със заключенията, които се правят и в конвенционалнатамедицина.  Поради редуцирания обем от доказателства, не е възможно да се направи категорично заключение  точно при кои диагнози хомеопатичното лечение е най-ефективно.

През 2005 г. в Lancet е публикувано друго изследване, което сравнява 110 плацебо-контролирани проучвания в областта на хомеопатията и 110 съответни проучвания от конвенционалната медицина.

И двата метода показват подобни положителни лечебни ефекти.

21 хомеопатични проучвания  и 9 проучвания от конвенционалната медицина са оценени като проучвания от  “най-високо методологично качество”.  Освен това,  подробно са анализирани резултатите на 14 произволно избрани проучвания - 8 хомеопатични и 6 конвенционални.

В тези проучвания, за разлика от 1997 г., коефициентът на съотношение на ефекта спрямо плацебо е по-голям.

Авторите намират по-слаби доказателства за специфичните ефекти на хомеопатичните лекарства и по-силни доказателстваза специфичния ефект на конвенционалното лечение.

Това е по-близо до схващането, че клиничният ефектна хомеопатията е плацебо-ефект.

Тук мета-анализът е критикуем в избирателността на проучванията. Хомеопатичните проучвания са са редуцирани от 21 на 8.

Ако бяха анализирани 66 проучвания (половината от общата бройка от 110), то ефектът на хомеопатията би бил доказано значим.

Ясно е, чезаключенията на тази работна група, под ръководството на добре известния опонент на хомеопатията проф. Матиас Егер са тенденциозни и преднамерени.

 

Клинични изследвания в областта на хомеопатията – експериментални проучвания насочени към определена патология.

Причината за малкия брой налични оригинални научни статии може да бъде открита в различните подходи при избор на хомеопатична терапия. Друг проблем – на хетерогенността на медицинската патология, е избегнат в 24 проучвания, проведени рандо мизирано и контролирано в специфични области на хомеопатията.

Позитивните доказателства в полза на хомеопатията са повече от очевидни, особено категорични в 10 проучвания.

Категорични доказателства за доказан лечебен ефект на хомеопатията има в следните области:

  • Алергии и инфекции на горните дихателни пътища– Проучване „Ефективност, сигурност и цена – ефектна хомеопатията в общата практика – обобщенаоценка на здравето.”, 2006
  • Диарии в детската възраст – „Хомеопатията и диариите в детската възраст: комбинирани резултати имета-анализ на три рандомизирани, контролирани клинични проучвания.”, 2003.
  • Грип„Хомеопатичният препарат Oscillococinum запредотвратяване на грип и грипоподобни симптоми”, кохортно проучване, 2006
  • Постоперативен илеус – „Хомеопатия за пост-оперативен илеус?” – мета-анализ, 199
  • Ревматични заболявания - „Хомеопатията и ревматични заболявания, Клиники за ревматични болестив Северна Америка, 200
  • Сезонни алергични ринити - „Мета-анализ на хомеопатично лечение на полинози с Galphimia glauca”, 1996
  • Вертиго (световъртеж) - „Сравнение на лечението навертиго с комплекс от хомеопатични лекарства и обичайно лечение: мета-анализ на клинични изпитвания”, 2005.

Други 9 проучвания са с по-малко убедителни резултати:

  • Тревожност, 2006
  • Злокачествени заболявания и нежелани лекарствени реакции, 2009
  • Хронична астма, 2004
  • Деменция, 2004
  • Депресия, 2005
  • Главоболия и мигрени, 2004
  • HIV/AIDS, 2003
  • Работоспособност и умора, 2003
  • Остеоартрит, 2001

Няма доказателства в полза на хомеопатията при:

  • Заболявания на детството и юношеството, 2007
  • Хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD), 2007
  • Лечение на злокачествени заболявания, 2006.

 

Някои непотвърдени рандомизирани клинични проучвания за позитивен ефект на хомеопатията.

В други медицински източници публикуваните доказателства са фрагментарни – напр.

  • Остро възпаление на средното ухо при деца, (2006)
  • Фибромиалгия, (2004),
  • Синдром на хроничната умора,(2004),
  • Сепсис, (2005),
  • Кървене след раждане, (2005).

При тези  изследвания се отчита, че резултатите са неубедителни или негативни.