Възможности на хомеопатията в лечението на ревматоидния артрит - илюстрация с клиничен случай

Автор: |  

Анамнеза

Настоящи оплаквания 
 

Прегледът се провежда в дома на пациентката, която е прикована от тежка криза на ревматоиден артрит. От около месец е прикована на легло от силни болки в лявото коляно, лявата китка, десния глезен, мускулинте на гърба и мускулите на двете бедра и подбедриците. Дясното коляно и левият глезен са оточни, пастьозни, без белези за хидропс на ставата, хладни при допир. Непрекъснатите болки разстройват изключително пациентката, пречат й да спи и да се възстанови. Нощем спи по около два часа, сутрин се чувства разбита и изтощена.

Към обичайното лечение на ревматоидния артрит е добавила Фелоран на свещички и Фастум гел локално, но болката не намалява. Липсата на ефект от лечението и непрекъснатите болки са причина да търси алтернативно лечение в лицето на хомеопатията.


Минала анамнеза 
 

Болестта започва през 1990 година, когато при инцидент си ударила дясното коляно, което отекло. При преглед от ортопед е преценено, че се касае за травматичен оток. Няколко дни провежда компреси с риванол, но отокът не намава. След около седмица при консултация с втори ортопед се установява хидропс на коляното. Ставата е пунктирана и имобилизирана в гипсова превръзка. След един месец престой в гипс коляното е все така подуто. Започва лечение с физиотерапия. След нагревките отокът не само не спадна, но се подува и другото коляно.

Около две години лекарите не са в състояние да поставят някаква окончателна диагноза и провеждат лечение ту с нестероидни противовъзпалителни медикаменти, ту с кортикостероиди, ту с физиотерапия и лечебна физкултура. Постепенно, на фона на провежданото лечение се подуват и деформират десният глезен и лявата китка.

Постепенният и прогресиращ ход на заболяването става причина за поставяне на клиничната диагноза Ревматоиден полиартрит. През следващите две години болната е лекувана в клиниката по ревматология в София със Салазопирин, Клинорил, Пироксикам, Фелоран, Волтарен, Аспирин, което довежда до ремисия в продължение на няколко месеца.

През 1993 година следва нов пристъп с ангажиране на нови стави. Болките обхващат всички стави, включително малките, усилва се сковаността, движението става практически невъзможно. Обостреното състояние става причина за провеждане химическа синовиектомия с осмиева киселина на лявото коляно, но без съществен ефект.

През 1994 година пациентката е одобрена от МНЗ и с протокол заминава на лечение в болницата Кошен – Париж, Франция в клиниката на проф. Менкес.

След едномесечен престой е предложено лечение с Метотрексат 2,5 mg 2x2 таблети 15 mg седмично, Плакенил (Хидрохлороквин) 2x200 mg, Кортансил 10 mg дневно.

През следващите години пациентката се чувства сравнително добре, с “поносими” болки.

Постепенно ефектът от лечението започва да намалява. Първоначално при застудяване и промяна на времето, а след това и по-често започват да се появяват болкови кризи, които приковават пациентката към легло. Особено трудно понася промяната на времето и застудяването. През есенно-зимния период, зимата и ранната пролет се чувства много зле, трудно й е да ходи, не може да изпълнява ежедневните си задължения, принудена е да ползва по няколко месеца годишно отпуск по болест.

Честите кризи, обездвижването и възпалителните процеси са довели до изразени деформации на ставите. Особено деформирани са лявата китка, дясното коляно и десният глезен. Малките мускули на ръцете, мускулите на предмишницата и подбедрицата са атрофирали в значителна степен. Напоследък се оплаква от нарастваща мускулна слабост. Може да ходи самостоятелно без поява на болка максимум 200 м ако няма болка.

Фамилна анамнеза

Отрича фамилна обремененост със сърдечно съдови, ставни и алергични заболявания.

Физикален статус

Жена на видима възраст отговаряща на действителната. Ориентирана за време и място. Подчертано дисфорична. Подкожната мастна тъкан е слабо изразена. Кожата е бледа, жълтеникава, с намален тургор, студена. Не се палпират увеличени лимфни възли. Видими лигавици – бледи. 
Видима атрофия на мускулите на подбедриците и предмишниците, начална хипотрофия на бедрената мускулатура. Видими деформации на лявата гривнена става, на десния глезен и лявото коляно. Интерфалангеалните и метакарпофалангеалните стави са сравнително съхранени. Изразена атрофия на mm interossei на ръцете. (виж илюстрациите)  Ограничен обем на движение на лява гривнена става. Флексионна контрактура 15o на дясна колянна става 
Ритмична, нормофреквентна сърдечна дейност, без шумова находка. Кръвно налягане 110/60 mmHg. Везикуларно дишане, без хрипове. 
Черен дроб и слезка неувеличени. 
Няма гинекологични оплаквания.
 
 
 

Лабораторни изследвания

  • СУЕ – 25mm/h, Еритроцити 3.7, Левкоцити – 7.5, левкоцитна формула – без отклонения.
  • Без отклонения в биохимичните показатели: чернодробни трансаминази, креатинин, урея, ЛДХ, КФК.
  • Ревматоиден фактор – отрицателен.
  • Урина – без отклонения.

Обща чувствителност 
 

Изразено зиморничава. В миналото често е боледувала от ринофарингити, и негнойни ангини, които протичали с лек фебрилитет, хрема, кашлица. Почти никога не е боледувала драматично и тежко – обикновено болестите са протичали по-бавно, маскирано, продължително.

Като ученичка е страдала от “стафилококова инфекция” Имала силно изразено, упорито на лечение акне с трудно еволюиращи пъпки по лицето и тялото. Провеждала е лечение със стафилококов анатоксин с неясно изразен ефект. Акнето е преминало постепенно към 16 годишна възраст.

Боледувала е и от тинея на гладката кожа на тялото в продължение на няколко години.

Винаги е имала студени ръце и крака. Дори през лятото ходи обута с вълнени чорапи, защото краката й са почти винаги изпотени и студени.

При излизане навън получава лесно почервеняване по бузите и лицето, но обичайно лицето й е бледо, с жълтеникава оцветка на кожата.

По темперамент е затворена, срамежлива, необщителна и нерешителна още от ученическа възраст. Откакто се е разболяла е станала още по-затворена и необщителна. Интровертна. Не проявява лесно емоциите си.

Менструация през 27-28 дни, продължава 4-5 дни, с нормално течение, без предменструален синдром и дисменорея. Не съобщава за бременности, раждания и болести предавани по полов път.

Хранителни предпочитания: обича сладки храни, шоколад, зелени чушки, сладкиши. Не съобщава за непоносимост и отвращение към някаква храна.


Коментар 
 

Прави впечатление че заболяването протича на тласъци, като засяга основно големите стави, докато малките стави са относително пощадени. Началото на заболяването – “след инцидент” и последващото му развитие очертават много типично псоричен начин на протичане, който впоследствие постепенно започва да проявява белези на сикотизиране. Многогодишното лечение с кортикостероиди и метотрексат обуславят в известна степен сикотичността, но дори през последната година се забелязват периоди на видимо подобрение, редуващи се с периоди на влошаване на заболяването.

Младата възраст на болната е добър прогностичен белег що се отнася до прогнозата на евентуално хомеопатично лечение.

При лечението трябва да се търсят медикаменти които:

  • Да облекчават болката при болезнените пристъпи;
  • Да доведат до разреждане на пристъпите и намаляване на интензитета им.
1. За подбора на симптоматичното лечение трябва да се опрем на модалностите и патоанатомичните белези:
  • Засягане на големите стави
  • Влошаване от влажно време и преди промяна на времето
  • Сутрешна скованост
  • Болка в мускулите
  • Болка в ставите със засягане на периартикуларната тъкан


При тази симптоматика се конкурират медикаментите Rhus toxicodendron, Rhododendron, Dulcamara и др. Типично за RHODODENDRON CHRYSANTHUM (rhod.) е съчетанието на невралгични и ревматични болки. Ревтатичните болки се влошават ПРЕДИ буря, при промяна в атмосферното налягане, във студено и влажно време и от вятър. Болките намаляват от движение. Болките са “блуждаещи” често се съчетават с болезненост и чувство за схващане в шията. RHUS TOXICODENDRON има твърде близка симптоматика. Пациентът се оплаква от ревматични болки, които се подобряват от леко движение. Болният е неспокоен, депресиран, раздразнителен; болката се влошава в покой, от студено, в студено влажно и мъгливо време, от намокряне и се подобрява от движение, в топло сухо време, от топла баня. Тъй като към момента не бе възможно да се подбере един най-подходящ медикамент, а състоянието на болната не позволяваше опит с проба и грешка, бяха изписани и двата медикамента в средно разреждане съответно 5CH за Rhododendron и 9CH за Rhus toxicodendron, по три пъти дневно.

Други медикаменти, които трябва да се имат предвид са Dulc, Ruta, Ledum.
2. За подбор на лечение на терена и хроничният начин на реакция трябва да се вземат предвид както чувствителният тип на болната (морфология, поведение, болестни тенденции) така също нейната обща чувствителност, историята на нейния морбидитет, моделът на протичане на болестта й.
Необходимо е да се намери медикамент принадлежащ към псоро-сикотичната група, който да е подходящ за слаби, зиморничави пациенти, склонни към изпотяване. При това медикаментът трябва да е подходящ за пациенти които са нерешителни, интровертни, необщителни. Единствената допълнителна информация която можем да извлечем от анамнезата на болната е склонността към продължително акне в юношеска възраст. Медикаментът SILICEA изглежда подходящ за случая. Той е показан за пациенти които са лоша реактивност, реагират бавно на болестните процеси, зиморничави са, влошават се от студено и влажно време, влошават се при промяна на времето. Локално за пациентите тип SILICEA са характерни студените влажни крайници, чупливите нокти, но така също и склонността към артрит, който се влошава в студено и влажно време. В подкрепа на SILICEA e миналата анамнеза за акне с трудно развиващи се обриви, резистентни на лечение.

При това положение като медикамент, съответстващ едновременно на чувствителния тип на пациентката, на начина й на реакция и на нейната конституция бе назначена SILICEA в разреждане 15CH.

Тежестта на патологията не позволяваха заместване на алопатичното лечение с хомеопатично, тъй че хомеопатичните медикамети бяха добавени към съществуващите алопатични:Methotrexate, Plaquenil и Cortansyl (Cortisone)

Контролен преглед: 01.02.2001 г. 
 

След десет дневно лечение с Rhododendron, Rhus toxicodendron и Silicea е почувствала намаляване на болката във вътрешната част на бедрото. Започнала е да се изкачва и слиза по стълби. Не е установила първоначално обостряне на болка и не е употребявала допълнително болкоуспокояващо лекарство. Болката е намалявала постепенно от пиковите си стойности за десетина дни.

Нощният сън се е подобрил и успокоил. :”Преди да дойдете беше ад. Не можеше да спи, да седи, имаше страхотни болки, особено през нощта”.

В момента няма нощни болки. Болковите кризи започвали около полунощ и продължавали през цялата нощ.

В момента няма изобщо мускулни болки. Само един-два пъти са се появили мускулни болки и тя като се изправи и тръсне на петите болката престава.

Предишният пристъп е започнал на 25 ти ноември и е продължил до 25-ти декември

Започнала е да се изпотява много обилно при физическо усилие. Изпотява се основно по гърба.

В момента най-силно изявена е болката в лявото коляно и в десния глезен. По-силна е болката в глезена. Колената са подути, а и глезенът се подува, но не е топъл.

Преди е ставала по два пъти нощем за да уринира, а сега вече не се събужда. Наспива се; чувства се отпочинала. Като излиза навън се облича добре, за да не й е студено.

Започнала е да издържа повече на ходене – може да ходи пеша по 400 м. (преди е ходела само по 200 м) “Нямаше сила да върви повече”)

Подобрен фон на настроенеието.

В глезена болката се увеличава от физическо усилие и умора, но като цяло болката е най-силна сутрин; придружена е от сутрешна скованост и намалява към обяд. Най-добре се чувства в следобедните часове.

Не е получила усилване на болката въпреки че времето е станало по-влажно и мъгливо – нещо което преди е било правило. “Преди при всяка една промяна на времето получаваше болка”

Лечение: Rhus toxicodendron 2x5 гранули; Ledum 2x5 гранули, Rhododendron 2x5 гранули, Silicea 15 CH 1x5 гранули. Без промяна в алопатичното лечение.


Коментар 
 

Настъпило е видимо подобрение в състоянието на болната. Ефектът на хомеопатичните медикаменти е видим независимо от придружаващото лечение с метотрексат, който би трябвало да потиска реактивността на болната. Подобреното общо самочувствие, подобреният сън, намаляването на болката са настъпили бързо. Медикаментите Rhododendron и Rhus toxicodendron очевидно са подобрили състоянието на меките тъкани около ставите и са облекчили мускулните болки. Все още не е задоволителен ефектът що се отнася до болката в глезена. Затова е включен LEDUM PALUSTRE . Медикаментът е показан при ревматични болки, подагра, при засягане на глезените и особено след разтягане на глезените (т.е. при засягане на лигаментите на глезените). Друга типична особеност за този медикамент са кръстосаните болки: например ляво рамо и дясна тазобедрена става. При пациентката има засягане на лява китка и десен глезен. Единственият аргумент против включването на LEDUM PALUSTRE в лечението е влошаването на пациентът, който има нужда от LEDUM от топлината на леглото и желанието да си сложи краката в ледено студена вода. Това все пак е модалност която е второстепенна на фона на патоанатомичното подобие. Затова въпреки противоречието медикаментът бе включен.

Очевидно не може да бъде променяно алопатичното лечение при все още крехката стабилизация на състоянието на болната. Отнемането на ефекта от кортикостероидното лечение и метотрексата крие опасност от индукция на обостряне, което би унищожило и ефекта на хомеопатичното лечение.


Контролен преглед: 03.05.2001 г. 
 

Състоянието й е стабилно. При влажно време обаче продължава да се оплаква от болки в десния глезен и лявото коляно. Болките продължават по 3-4 часа и понякога направо я сковават. При обостряне приема Парацетамол една таблета, което води до облекчение. В дъждовни дни чувството за скованост нараства, но може да се движи за разлика от времето преди началото на хомеопатичното лечение. Прави й впечатление, че десният глезен и лявото коляно започват да я болят ПРЕДИ да се развали времето.

Забелязала е, че за разлика от февруари 2001 година се изпотява много повече при физическо усилие, но краката й не са така студени и се потят по-слабо. Съобщава за подобрена дефекация – при предишните консултации е пропуснала да спомене че запекът е проблем за нея.

Лечение: Спира се Rhus toxicodendron, защото няма сутрешна скованост всеки ден, а само преди и при промяна на времето – симптом който потвърждава избора на RHODODENDRON, който остава основният симптоматичен медикамент.


Контролен преглед: 17.12.2001 г. 
 

За 6 месеца е имала едно единствено обостряне, което се е появило преди около три седмици. Оплаква се от поява на лек оток в десния глезен и лявото коляно, който се е появил след намокряне в дъжда. Лятото е преминало без проблеми. Проведените консултации в клиниката Сент Клу в Париж са протекли съгласно предвиденият план. Преценено е, че състоянието й е стабилно и може да бъде преустановено лечението с Плакенил. Алопатичното й лечение се провежда само с Метотрексат 15 mg/седм. и Кортизон 7,5 mg/d.

Лабораторните и биохимични показатели са в норма.

Без промяна в хомеопатичното лечение.


Контролен преглед: 16.04.2002 
 

Зимата не е получила нито едно обостряне на оплакванията. В момента има умерено изразена сутрешна скованост в дните след по-продължително физическо натоварване. Сковаността е изразена повече в глезените. Ставите са спокойни. Нощният сън е спокоен. Физическата й активност е съхранена. Понесла е много добре студените дни и не се е разболяла нито веднъж през зимата.

Без промяна в лечението.


Контролен преглед 10.10.2002 г. 
 

От юни 2002 година по свое собствено желание е преустановила лечението с Метотрексат. Наблюдаващият я ревматолог не е възразил срещу решението й да прекрати лечението. В момента провежда лечение с Cortisone 7,5 mg/d. Не е имала нито един пристъп на артрита за изминалия период. Чувства се добре. Работоспособността й е запазена. Пътува всеки ден по 40 километра до работното си място, без това да дава отражение върху ставните оплаквания. Има достатъчно енергия.

Без промяна в лечението


Контролен преглед 19.03.2003 г. 
 

Зимата е протекла без нито една криза. Понякога, при значителни физически усилия се оплаква от чувство за слабост в глезените и леко изразен оток на коляното. От юни 2002 година не провежда лечение с метотрексат. Предложено й е лечение с ARAVA, но тя пеценява че медикаментът има неприемливи странични ефекти и отказва това лечение. Обсъжда с наблюдаващия я невролог преминаване към алтерниращо лечение с кортизон през ден. Запазено самочувствие. Запазена работоспособност. Не е имала нито една криза, която да напомня кризата от 2000 г. Напоследък не забелязва влошаване на оплакванията си при промяна в метеорологичната обстановка.
Лечение: RHODODENDRON и LEDUM при нужда. SILICEA 1 път седмично 10 гранули.


КОМЕНТАР 
 

Очевидно е отпаднала необходимостта от редовно симптоматично лечение, тъй като болната няма оплаквания вече твърде дълго време. Доброто самочувствие, възстановената работоспособност дават основание да бъде разредено лечението с медикамента за лечение на терена.

Би било пресилено да се твърди, че сме постигнали “оздравяване” от ревматоидния артрит. При всички случаи обаче можем да кажем с увереност, че сме постигнали една продължителна и много благодатна за пациенката клинична ремисия. Хомеопатичното лечение позволява тя да води един много по-пълноценен живот, без да е прикована към леглото от честите кризи. И накрая, макар и не на последно място, струва си да се подчертае, че ремисията е постигната и се поддържа въпреки преустановеното лечение с метотрексат.

Вероятно болната ще подлежи на наблюдение цял живот. Разбира се, при наличните контрактури и деформации на ставите се създават условия за бъдещи статични и динамични натоварвания на ставите и за свързани с това нови болкови епизоди. Но добре балансираното хомеопатично лечение, в случая в съчетание с конвенционално лечение би могло да й осигури един много по-добър живот, живот свободен от стадания и пълен с нови творчески планове.