ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ХОМЕОПАТИЯТА

ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ЗА ХОМЕОПАТИЯТА

Хомеопатията е метод на лекарствено лечение, при който на всеки болен с определена съвкупност от оплаквания се предписва лекарство, способно да причини у здрави хора симптоми, чиито прояви са подобни на оплакванията на пациента. Лекарственото средство стимулира естествените защитни механизми на организма, което води до излекуване.

Има много примери за това действие. Например, ако човек бъде ухапан от пчела получава оток на кожата и подкожната тъкан, съпроводен от чувство за пареща болка в поразената област, като болката намалява от студен компрес. Подобни симптоми можем да наблюдаваме при хора, които не са ухапани от пчела, а страдат от друго заболяване - например алергия, остро възпаление и др.

Ако пациентът избере да се лекува с хомеопатия, на него може да му бъде предписано лекарство, което се приготвя от пчела, а именно хомеопатичното лекарство Apis mellifica.  След приема на това лекарство оплакванията от оток и пареща болка, подобряваща се от студен компрес ще изчезне.

Създател на хомеопатичния метод на лечение е немският лекар  д-р Самуел Ханеман. Той живее в края на осемнадесети и началото на деветнадесети век и е един от най-ерудираните лекари в историята на медицината. Десет години - от 1799 до 1810 година - Ханеман събира наблюденията на изтъкнати за времето си  лекари, провежда многобройни експерименти със здрави изпитатели и лекува стотици болни по новия терапевтичен метод. През 1810 година формулира основните принципи и закони на хомеопатичното лечение. Те са изложени във фундаменталното му произведение "Органон на лечебното изкуство". Така в началото на деветнадесети век възниква една цялостна за времето си, завършена в теоретическо и практическо отношение лечебна система.

В края на деветнадесети век хомеопатичното лечение е било доста широко разпространено в САЩ и Западна Европа. Преди откриването на антибиотиците, с хомеопатични лекарства са лекувани ефективно смъртоносни за времето заболявания като коремен тиф, злокачествена скарлатина и холера. Например през 1813 година Ханеман лекува с хомеопатични лекарства 184 болни  от коремен тиф, без да загуби нито един от тях. През 1832 година по време на холерната епидемия хомеопатичното лечение се оказва много по-ефективно от разпространеното тогава "класическо" лечение.

Интересът към хомеопатията се пробужда отново преди двадесетина години. По това време лекарите, болните и обществото като цяло постепенно започват да разбират, че предписването на все по-силно действащи химически лекарства не води до трайно решаване на здравословните проблеми на хората. Нещо повече - оказва се, че голям брой от лекарствата заедно с лечебните си свойства имат и сериозни, нерядко опасни странични ефекти.

Безразборната употреба на антибиотици става причина за рязко нарастване на резистентността на микроорганизмите и значително усложняване на броя на алергичните усложнения. Освен това тя води след себе си до дисбактериоза и съпътстващи микотични усложнения, които нерядко се лекуват трудно и продължително. През последните десетилетия рязко нараства честотата на алергичните заболявания. Хроничните неинфекциозни болести се разрастват до истинска епидемия, като нерядко за тях се обвинява злоупотребата с химични лекарства.

Желанието на болните да се лекуват с по-безвредни средства и стремежът на някои лекари да бъдат по-ефективни професионално, стават причина обществото да "преоткрие" хомеопатията и хомеопатичните медикаменти. Днес хомеопатично лечение се прилага при доста широк кръг болести.

Разбира се, за да бъде това лечение ефикасно, е необходимо то да бъде назначавано при пациентите, които имат нужда от него от квалифициран лекар-хомеопат.

Главното предимство на хомеопатичното лечение е способността му да стимулира естествените оздравителни способности на организма. Това може да доведе до излекуване от една или няколко болести, за които при конвенционално лечение се приемат лекарства месеци и години наред.

Друго съществено предимство на хомеопатичните лекарства е липсата на токсични лекарствени ефекти. Това прави възможно приложението им при новородени деца, при малки деца, при бременни жени. Липсата на лекарствени взаимодействия между хомеопатичните и конвенционалните лекарства прави възможно лечението с хомеопатия при сърдечно болни, при диабетици, при болни от кръвни и онкологични заболявания, които са принудени да приемат много други лекарства, за да поддържат живота си.

В СПРАВОЧНИКА ЗА ПАЦИЕНТИ можете да намерите по-подробна информация кои болести се лекуват с хомеопатични лекарства.