ПРИНЦИПИ НА ХОМЕОПАТИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ

Основните принципи на хомеопатичното лечение са следните: 

1. На всеки болен с определен комплекс от оплаквания се предписва лекарство, което предизвиква у здрави хора симптоми, подобни на оплакванията на болния.

Този принцип се нарича принцип на подобието. От него произлиза името на метода. "Хомеопатия" е термин, който се състои от две гръцки думи: "Homeos" - "подобен" и "Pathos" - "страдание". Правилното произнасяне на думата е с ударение върху гласната   " А "  - хомеопАтия. 

2. Лекарствените средства трябва да са предварително изпитани върху здрави доброволци, за да бъде установено какви изменения на здравословното състояние предизвикват у здрав човек.

Информацията от тези експерименти се събира в специални фармакотерапевтични справочници, наричани Materia medica. За да може хомеопатичното лекарство да подейства, клиничната картина на болестта при конкретния пациент трябва да е възможно най-близка до клиничната картина на избраното лекарство, описана в Materia medica - т.е. трябва да бъде спазен първият принцип - принципа на подобието.

3. Предписва се най-малкото количество лекарство, като приемите стават толкова по-редки, колкото по-добре се чувства болният.

Целта на хомеопатичното лечение е да бъдат стимулирани естествените защитни механизми на организма. Всъщност оздравяването настъпва като реакция на организма срещу приложеното лекарство.

За да бъде успешно лечението с хомеопатични лекарства са необходими следните условия:

1. Болестта да е довела до функционални (обратими) изменения в тъканите и органите.

Следователно ако са налице необратими промени, хомеопатичното лекарство няма да успее да замести загубената функция. Например, ако болестта е унищожила тъканта на щитовидната жлеза и тя вече не може да произвежда щитовидни хормони, хомеопатичното лечение няма как да доведе до тяхното производство. Ще се наложи да се приема щитовиден хормон като лекарство, което замества загубената функция на жлезата. Или ако болестта е довела до унищожаване на ставата на болния, хомеопатичното лекарство няма как да възстанови ставата.

2. Организмът да има запазена реактивна способност.

Това означава организмът да бъде в състояние да реагира на добре подбраното хомеопатично лекарство.

Ако животът на болния е застрашен, ако трябва да бъдат подпомогнати или заместени жизнено важни функции - дишане, кръвообращение и др., се провежда съответното интензивно лечение - дихателна и сърдечна реанимация, заместване на загубата на кръв и течности, кръвоспиране хирургични манипулации и други спешни мероприятия.

Например ако едно дете е било сериозно болно и е загубило голямо количество течности поради висока температура и многократно повръщане, независимо от лекарственото лечение, най-важното нещо, което трябва да се направи, е да бъде компенсирана загубата на вода и соли. Такова е поведението и при спешните състояния от друго естество. Например при тежък астматичен пристъп, когато организмът има нужда от незабавно облекчение и допълнително внасяне на кислород, трябва да бъдат предприети подходящите спешни мерки - венозно вливане на кортикостероиди и солеви разтвори, подаване на кислород и пр.

3. Да се намери хомеопатично лекарство, което при изпитване върху здрави доброволци да е довело до патологията, наблюдавана при пациента.

При условие, че са спазени горните две условия, малко вероятно е подходящото хомеопатично лекарство да не бъде намерено. Ако един обикновен лекарствен справочник съдържа около 800-900 лекарства, а обикновеният лекар използува стотина от тях, то хомеопатичните справочници съдържат над 1500 лекарства, от които по-често се използуват 200-300.

Все пак съществуват заболявания, при които хомеопатията още не е намерила медикамент, причиняващ подобно на болестта страдание у здрави хора. Пример за такова заболяване е множествената склероза. Затова с хомеопатия не може да бъде излекувана множествена склероза, а могат само да бъдат облекчавани някои нейни симптоми: слабостта в крайниците, спастичната парализа и др. Друго  заболяване, при което хомеопатията не може да доведе до съществено подобряване, е например хепатит C. Действително има хомеопатични медикаменти, които се използват при хепатит, но засега не е известен медикамент, който напълно да покрива картината на разстройствата, причинени от вируса на хепатит С. Затова и при тази болест се предпочита конвенционалното лечение, а хомеопатията се използва като допълваща терапия.